Налитат на Пирин със султански фермани
Предоставено от admin на 8 Февруари, 2008 - 16:53
Чужденци налитат на горите и земите в Пиринския край. В последните няколко години е на мода да се завеждат съдебни дела от чужди граждани. Исковете им са за възстановяване на имоти. За целта ищците изнамират вехти документи, с които атакуват съдилищата в региона. Не е луд, който яде баницата, а този, който му я дава, е казал народът. Факт е, че районният съд в Благоевград вече взе решение, че Иълдъз Тюрели от Истанбул има право да си възстанови 29 имота на обща площ от около 200 дка край областния център. Разбира се, областната дирекция "Земеделие и гори" веднага обжалва в по-горна инстанция - Окръжен съд. "Това обаче е лош знак. Магистратите са тези, които преценяват. Не им се бъркаме. Но нищо чудно все повече чужденци да заливат съдилищата в страната с претенции за български земи и гори", твърдят експерти в "Земеделие и гори".
Дано тук не се стигне до признаване правото на възстановяване на горите по "румънското дело", стискат палци жителите на курорта Сандански. Упражнението с палците трябва да правят и банскалии, че и разложани. Защото в районния съд в Сандански румънци водят истинска битка за 150 000 декара горски масиви в Пирин планина. Ищецът Диму Фека, който внесе иска на 11 октомври 2006 г., издъхна миналата година, докато вървеше делото. Сагата обаче се подновява на 14 февруари тази година от сина му Джорджиян Фека, който е единствен негов наследник Неговият коз е документ от 24 юни 1835 г. "С такива книжа, които са още отпреди Освобождението ни от турско робство, не могат да се предявяват никакви искове за земеделска земя", категорични са юристи. Но последната дума ще е на съдия Бисерка Бакалова. Въпросният документ сочи, че на тази дата Михай Мишо е закупил и владеел огромните площи, които тръгват от село Баждово и стигат до Разлог, а в тях се включва и курортът Банско. През 1871 година пък Мишо продал на сина си горите. Първият документ е удостоверен от тогавашния Мелнишки митрополит Григорий. В съда обаче не са постъпили доказателства, че са плащани данъци за тези площи нито пък е внесено удостоверение за наследници. Съгласно турското законодателство отпреди Освобождението е забранено на частни лица да притежават земя, която надхвърля половин декар, а румънецът претендира за 150 000 декара. Много от горите са в Национален парк "Пирин". Те са изключителна държавна собственост. Не се продават, заменят и възстановяват.
С 50 000 декара в Родопите може да се прости община Сатовча. Точно толкова иска турският гражданин Хасан Йозиълдъзгай. От негово име през септември миналата година исковата молба в районния съд в Гоце Делчев е внесъл шуменският адвокат Петко Дечев. "Абсурдни са подобни мераци. Откъде накъде ще отхапе такъв пай от планината някакъв си чужденец. При това хубави гори. Въобще не бива да се води съдебното дело. То, както е тръгнало, половин България може да се окаже, че е собственост на чужди граждани", негодуват хората в община Сатовча. Две сестри от турския град Измир пък са хвърлили око на земи в съседните общини Струмяни и Сандански. Става въпрос за по 1400 декара. Първият имот е в село Илинденци и в него влизат големи лозови масиви, вторият е в село Ласкарево. Ищци по делото са Муалла Мюезиноглу и Мюжкан Болелли. За да докажат правото си на собственост, двете са представили български документи. За земята край Струмяни това е протокол с определение на светиврачкия (Свети врач - старото име на Сандански, б.а.) мирови съдия от 1927 г., а за декарите край Сандански имат решение на светиврачкия мирови съдия от 1926 г.
Не само чужденци водят съдебни дела. Наши граждани също имат такива претенции. Те са по два закона. Първият е за възстановяване на собственост на гори и земи от горския фонд, който касае горите, а законът за собственост и ползване на земеделските земи е за връщане на земи. Така петричани се възползвали от грешен превод от арабски на важен документ и Благоевградският районен съд решил, че имат право да си върнат 570 дка край Симитли. Общинската служба "Земеделие и гори" обаче отказала да ги възстанови. В същото време е поискано да се направи превод от специалисти от БАН. Установено било, че става въпрос за земи в Петричка околия, а не в Симитли. Върховният административен съд е върнал делото в районен съд, първото заседание ще е на 26 февруари. Шестима столичани се напъват за 11 000 декара гори над Якоруда, делото ще се гледа на 11 февруари в Районен съд-Разлог. Козът на ищците са така наречените императорски тугри - документи от времето на Османската империя.
Топката за пореден път е в ръцете на родните магистрати. Защото такива казуси, макар и по-малко в сравнение с Пиринския край, са налице в цялата страна. "Дано не се окаже, че сме собственост на румънец. Че тогава на него ли ще плащаме данъци", смеят се зевзеците в Банско.
Standartnews.com
Чужденци налитат на горите и земите в Пиринския край. В последните няколко години е на мода да се завеждат съдебни дела от чужди граждани. Исковете им са за възстановяване на имоти. За целта ищците изнамират вехти документи, с които атакуват съдилищата в региона. Не е луд, който яде баницата, а този, който му я дава, е казал народът. Факт е, че районният съд в Благоевград вече взе решение, че Иълдъз Тюрели от Истанбул има право да си възстанови 29 имота на обща площ от около 200 дка край областния център. Разбира се, областната дирекция "Земеделие и гори" веднага обжалва в по-горна инстанция - Окръжен съд. "Това обаче е лош знак. Магистратите са тези, които преценяват. Не им се бъркаме. Но нищо чудно все повече чужденци да заливат съдилищата в страната с претенции за български земи и гори", твърдят експерти в "Земеделие и гори".
Дано тук не се стигне до признаване правото на възстановяване на горите по "румънското дело", стискат палци жителите на курорта Сандански. Упражнението с палците трябва да правят и банскалии, че и разложани. Защото в районния съд в Сандански румънци водят истинска битка за 150 000 декара горски масиви в Пирин планина. Ищецът Диму Фека, който внесе иска на 11 октомври 2006 г., издъхна миналата година, докато вървеше делото. Сагата обаче се подновява на 14 февруари тази година от сина му Джорджиян Фека, който е единствен негов наследник Неговият коз е документ от 24 юни 1835 г. "С такива книжа, които са още отпреди Освобождението ни от турско робство, не могат да се предявяват никакви искове за земеделска земя", категорични са юристи. Но последната дума ще е на съдия Бисерка Бакалова. Въпросният документ сочи, че на тази дата Михай Мишо е закупил и владеел огромните площи, които тръгват от село Баждово и стигат до Разлог, а в тях се включва и курортът Банско. През 1871 година пък Мишо продал на сина си горите. Първият документ е удостоверен от тогавашния Мелнишки митрополит Григорий. В съда обаче не са постъпили доказателства, че са плащани данъци за тези площи нито пък е внесено удостоверение за наследници. Съгласно турското законодателство отпреди Освобождението е забранено на частни лица да притежават земя, която надхвърля половин декар, а румънецът претендира за 150 000 декара. Много от горите са в Национален парк "Пирин". Те са изключителна държавна собственост. Не се продават, заменят и възстановяват.
С 50 000 декара в Родопите може да се прости община Сатовча. Точно толкова иска турският гражданин Хасан Йозиълдъзгай. От негово име през септември миналата година исковата молба в районния съд в Гоце Делчев е внесъл шуменският адвокат Петко Дечев. "Абсурдни са подобни мераци. Откъде накъде ще отхапе такъв пай от планината някакъв си чужденец. При това хубави гори. Въобще не бива да се води съдебното дело. То, както е тръгнало, половин България може да се окаже, че е собственост на чужди граждани", негодуват хората в община Сатовча. Две сестри от турския град Измир пък са хвърлили око на земи в съседните общини Струмяни и Сандански. Става въпрос за по 1400 декара. Първият имот е в село Илинденци и в него влизат големи лозови масиви, вторият е в село Ласкарево. Ищци по делото са Муалла Мюезиноглу и Мюжкан Болелли. За да докажат правото си на собственост, двете са представили български документи. За земята край Струмяни това е протокол с определение на светиврачкия (Свети врач - старото име на Сандански, б.а.) мирови съдия от 1927 г., а за декарите край Сандански имат решение на светиврачкия мирови съдия от 1926 г.
Не само чужденци водят съдебни дела. Наши граждани също имат такива претенции. Те са по два закона. Първият е за възстановяване на собственост на гори и земи от горския фонд, който касае горите, а законът за собственост и ползване на земеделските земи е за връщане на земи. Така петричани се възползвали от грешен превод от арабски на важен документ и Благоевградският районен съд решил, че имат право да си върнат 570 дка край Симитли. Общинската служба "Земеделие и гори" обаче отказала да ги възстанови. В същото време е поискано да се направи превод от специалисти от БАН. Установено било, че става въпрос за земи в Петричка околия, а не в Симитли. Върховният административен съд е върнал делото в районен съд, първото заседание ще е на 26 февруари. Шестима столичани се напъват за 11 000 декара гори над Якоруда, делото ще се гледа на 11 февруари в Районен съд-Разлог. Козът на ищците са така наречените императорски тугри - документи от времето на Османската империя.
Топката за пореден път е в ръцете на родните магистрати. Защото такива казуси, макар и по-малко в сравнение с Пиринския край, са налице в цялата страна. "Дано не се окаже, че сме собственост на румънец. Че тогава на него ли ще плащаме данъци", смеят се зевзеците в Банско.
Standartnews.com
Още новини от Банско и Разлог можете да намерите на посоченият линк.
BG
EN




