Само тук мога да дишам - интервю с Уорън Мейс

Влюбен съм - обичам да пипам боровете и планината да ме докосва, казва Уорън Мейс, който подреди галерия за наши художници в центъра на курорт №1.

В Банско вече има достатъчно много британци, за да ги приемаме като странни, екзотични птици. Поданиците на нейно Величество Елизабет II отдавна са неизменна част от пиринските склонове. Инвестициите, които се изливат в най-прогресиращия курорт в Източна Европа от Острова, далеч не са стряскащи в началото на втората година от пълноправното ни членство в Европейския съюз.

Един от безбройните граждани на Великобритания, открили Банско, е Уорън Мейс. Шефът на компанията “Краун Дивелопмънтс”, занимаваща се предимно със строителство и дизайн, не е просто поредният бизнесмен, решил да вложи пари тук. 46-годишният Мейс е влюбен в града ни и въобще в България. Вижте защо.

Василена ЧОНОВА
- Г-н Мейс, откъде сте?
- От Гринуич, Лондон.
- От същия Гринуич, от който всъщност започва времето?
- Да. Това е югоизточната част на британската столица. Мога спокойно да кажа, че пред вас стои един настоящ кокни. Знаете, че това са отнася до хората от така наречения Ийст Енд. Това е източната част на Лондон, за която се знае, че е населена с истинските хора. Там няма неискреност и потайност, присъщи за кварталите на богатите в западния край.
- Кога за първи път дойдохте в България?
- Това стана, когато бях на шест години. Дойдох със семейството ми на почивка, но всъщност мисля, че родителите ми имаха някаква работа тук. Спомням си, че всъщност идването ми бе безкрайна забава. Може би ми е останал подобен спомен, защото съм бил дете и навсякъде съм намирал начин да се повеселя. Ето че след 40 години съм тук почти за постоянно и мога да ви кажа, че съм безпаметно влюбен в Банско и въобще в цялата ви държава.
- Как се получи така?
- Това стана преди шест, или по-скоро преди седем години. Тогава бях по работа в Мадрид и на един прием срещнах Яна. Тогава тя работеше в българското посолство. Сближихме се и започнах често да идвам до България. И така – тя стана моя съпруга. Установих се в Пловдив. Преди четири години обаче открих Банско. И мога да ви кажа, че никой не може да извади това място от сърцето ми.
- С какво ви впечатли Банско?
- Тук дишам свободно. Всъщност, точният израз е, че тук дишам. Да, когато съм в Англия, у дома, всичко ми е познато. Там са моите приятели от детинство, хората, с които съм израснал и съм познал света. Но там съм като в асансьор, изпитвам някакъв вид клаустрофобия
- чувствам се като в затворено пространство, в което не влиза никакъв въздух. Точно обратното е в Банско. Тук просто е уникално – градът е в планината, от която можеш да вземаш неизчерпаема енергия. Такава превъзходна природа, каквато има в Банско, те зарежда положително. Обичам да бъда тук по всяко време на годината.
- Какво още открихте тук?
- Неподправената атмосфера, до която няма как да се докоснеш в нито една точка на Великобритания. А и са малко местата в България, в които можеш да станеш свидетел на нещо подобно. Трябва човек да пипне боровете горе в планината, за да усети за какво става въпрос. Думите в този случай далеч не са достатъчни. В Банско открих аромата на българското, идващ от дълбините на вековете.
- Може би значение за вашето възприятие има фактът, че Пловдив е вторият по големина град в България, а Банско е едно “уютно и спокойно” градче.
- Да, и това има значение. Но в последно време, както вие виждате със собствените си очи, далеч не е тихо в Банско… Може би този град се развива с прекалени темпове в последните години. Но това е неизбежно. Банско е съвкупност от вековни традиции и бясно строителство, което всъщност е тенденцията на модерните времена. Може би наистина се наблюдава едно преразвитие, ако ми позволите да се изразя така. Но пък симбиозата между тези два свята – стария и новия, е много примамлива за хората, идващи отвън. На толкова малко пространство това трудно може да се види другаде. Ето, в Пловдив например, си го има Стария град, но той е достатъчно обособен от центъра на града.
- Изглеждате наистина увлечен от България и нейните особености.
- Да, така е, не го крия и се старая да убедя и моите познати от Англия в това. Убеден съм, че българското историческо наследство не е оценено така, както подобава. Това в голяма степен се отнася и за самите вас, българите. Вие вероятно сте свикнали с това, което имате, а от другата страна нямате достатъчно вярна преценка за това, което притежават другите народи. А в повечето отношения вие сте преди повечето европейски страни. България е част от два континента
- вашата държава е смесица от десетки народности с техните нрави и минало. Този географски кръстопът ви е дарил с безброй сетива спрямо отделните националности. Аз обожавам да се вглеждам в българите. Всеки един от вас е в състояние да ми даде безкрайно много, да ме отвори за света…
- Говорите много вдъхновено за България. Увлечението ви по страната ни ли е причината да откриете и галерия с творби на наши художници в самия център на Банско?
- “Галерия 7” е едно естествено продължение на намерението ни да предоставим на нашите клиенти дом от първата до последната точка. А финалът на една къща е нейният дух. Това е “последната права” на обзавеждането. Аз се влюбих в качествата на художниците, чиито произведения съм изложил в галерията си. Защо хората да не ги открият така, както ги открих аз, в неповторимо място като Банско?
- Тази ваша работа призвание ли е или професия?
- И двете, но в обратна последователност. Имам дипломи за архитект и строителен инженер. Работата ми допада, а и мисля, че България е една все още неизчерпана туристическа дестинация.
- Ако ми позволите да се отклоня от темата, бих ви попитала от кой отбор сте?
- От “Челси”, въпреки че този отбор е от Западен Лондон.
- А мнението ви за Бербатов?
- Сега в Англия, а и в Европа е една истерия около него. Той е непредсказуем, или по по-скоро неразгадаем като всеки българин. В началото изглеждаше някак ленив, но същевременно брилянтен. Започна да носи “Тотнъм”, после сякаш задряма, за да изригне изведнъж с четирите си гола срещу “Рединг” и цената му скочи главоломно. Сега всички големи го искат. Добро впечатление прави и Мартин Петров. Цялостно погледнато обаче той трябва да си вдъхне повече самочувствие на победител, което е нужно, генерално погледнато, и на “Манчестър Сити”.
- Видяхме ви с куче.
- О, това е Ронин. Нали знаете, в древна Япония всеки самурай, останал без господар, се нарича ронин. Нали сте гледали и филма с Робърт де Ниро? Тези войни са били принудени да се препитават с разбойничество, но всъщност са много силни, издръжливи и умели в ориентирането във всяка ситуация. Ронин също много обича Банско!